Ано Коми (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ано Коми.
| Ано Коми Άνω Κώμη | |
| — село — | |
  Ано Коми  Ано Коми  Ано Коми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 450 m |
| Население | 1263 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50010 |
| Телефонен код | 2461 |
Ано Коми или Ано Ваница, известно и с турската форма на името Ванча, (на гръцки: Άνω Κώμη, до 1927 година Άνω Βάνιτσα, Ано Ваница[1]), е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 450 m надморска височина,[2] южно от Кожани.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология на името
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото Ваница не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Ано Ваница има 222 домакинства с 999 жители.[5]
В края на ХІХ век Ано Ваница е село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Ваниста (Ano-Vanista) живеят 300 гърци.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Ванча (Ваница) Голямо има 100 турци и 131 гърци.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ано Ваница (Άνω Βάνιτσα), Кожанска каза, живеят 350 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ванча Големо (Vancha Golemo) има 130 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ано Ваница остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Ано Коми, в превод Горно село.[10] Според Тодор Симовски в 1923 година в селото са заселени 521 души гърци бежанци.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 554[2] | 531[2] | 572[2] | 791[2] | 946[2] | 1128[2] | 1115[2] | 1414[2] | 1488[2] | 1533 | 1436 | 1263 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 308. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 307. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
